РИБОПРОИЗВОДСТВО
В последните години в развитието на рибовъдството се отбелязват две ясно обособени тенденции. От една страна е екстензивното или полуинтензивно, от друга – високотехнологичните методи. Екстензивното и полуинтензивното рибовъдство се осъществява в язовири и землени басейни, а високотехнологичните методи се прилагат в затворени системи с рециркулация на водата. Характерна особеност на първото направление е зарибяването с по-малък брой риби и съответно получаваните по-ниски добиви. Реализираният прираст зависи до голяма степен от неконтролирани фактори на околната среда и най-вече от температурата на водата и количеството на разтворения в нея кислород, които са динамични и се определят от съответния сезон.
Обикновено разходите за отглеждане на рибата са по-малки, тъй като се разчита до голяма степен на естествената храна и на по-евтини фуражи (предимно зърнени). За да е икономически обосновано съществуванетона съответната ферма, прилагането на екстензивното и полуинтензивното рибовъдство изисква използването на по-големи водни площи.
Второто направление се базира преди всичко на големия биологичен потенциал на рибите за интензивно нарастване. То се основава на факта, че при създаване на оптимални условия много видове риби нарастват изключително бързо, а разходът на фураж за единица прираст е най-нисък.
Съвременните затворени системи с рециркулация на водата, в които се прилага условно наречено бройлерен тип рибопроизводство се изграждат на малка площ, много често върху не повече от 1 дка. В тях се прилагат различни технически прийоми за осигуряване на оптимален температурен и кислороден режим на водата, специфични за съответния вид.
Особено важно значение за нарастване на отглежданите риби има температурата на водата. Известно е, че всички риби са студенокръвни животни, т.е. имат непостоянна телесна температура и интензивността на различните физиологични процеси, в т.ч. и нарастването им зависи изключително от температурата на околната среда. За някои топлолюбиви видове като европейски сом, шаран и др. оптималните стойности са около 25°С, но други, също топлолюбиви риби като африкански и американски сом, изискват по-високи стойности. За есетровите видове е необходима по-ниска температура -18-22°С, а за студенолюбивите пъстървови риби оптималните стойности са още по-ниски. Регулирането на температурата в затворените рециркулиращи системи се извършва автоматично и колебанието й в годишен аспект е не повече от 2-3 градуса. Често водата се подгрява, което малко или много повишава производствените разходи.
Друг основен фактор на околната среда, който влияе изключително много на производствената дейност в затворените системи е количеството на разтворения във водата кислород.
Интензивното индустриално производство на риба е немислимо без осигуряване на оптимално съдържание на кислород във водата. За целта обикновено се използва течен кислород и много по-рядко озон. Водата в рециркулиращите затворени системи се подлага и на редица други манипулации като механично филтриране, биологично филтриране и др.
Създаването на оптимални условия в системите с рециркулация на водата съкращават значително производствения цикъл в сравнение с различните форми на класическото рибовъдство. Докато в стопанства с естествен температурен режим на водата от хайверено зърно до риба за консумация са необходими около 18 месеца, то при затворените системи това се извършва за около 12 месеца. Нарастването на рибата е целогодишно и не се влияе от сезоните.
Есетровите, пъстървовите и сомовите риби при появата на тегловни различия задължително се сортират. Формирането на различни тегловно групи дава възможност да се разширява периодът за реализация на рибата, която на практика може да се предлага на пазара почти през цялата година.
Условията в затворените системи позволяват рибите да се отглеждат при много гъсти посадки. Добивите са изключително високи, като средните стойности варират около 50 кг/куб. м. За някои видове добивите са много по-високи и надхвърлят 100 кг/куб. м (например африкански сом). За сравнение при отглеждане на шаран в басейни или язовири средните добиви са от порядъка на 180-220 кг/дка.
Освен осигуряване на оптимални условия на околната среда изключително важно значение за нарастването на рибите в индустриалното рибовъдство има качестото на използваните фуражи. Понастоящем фуражната промишленост е много добре развита и предлага качествени специализирани фуражи за различните видове риби. Те са добре балансирани и при повечето от тях разходът за получаването на 1 кг риба е от порядъка на 1-1,2 кг фураж.
Техническият напредък в разработване на системи със затворен цикъл на водоснабдяване открива нови перспективи пред съвременното българско рибовъдство.Доколко този тип производство ще намери приложение и ще се утвърди в практиката ще покаже бъдещето, като решаващо значение за това ще има икономическата ефективност на фермите със затворен цикъл на водоснабдяване.
Един анализ на състоянието на аквакултурите в България показва:
Силни страни на сектора аквакултури в България
♦ Аквакултурите предоставят продукти с високи хранителни, вкусови и здравословни качества.
♦ Наличие на традиции в отглеждането на сладководни аквакултури и марикултури (черна мида).
♦ Наличие на големи язовири, подходящи за садково рибовъдство, места за изграждане на нови стопанства, бетонни и земно-наспни стопанства с необходимост от разширение и модернизация и морски басейн (Черно море).
♦ Наличие на научни и образователни структури в сферата на аквакултурите.
♦ Наличие на природни дадености с потенциал за развитие на аквакултури.
♦ Нереализиран потенциал за повишаване на консумацията на местна аквакултури, вкл. марикултури.
♦ Развитие на нови видове марикултури в черноморски води (пилотни проекти).
♦ Повишаване на професионалните умения на заетите в сектор аквакултури, посредством учение през целия живот и въвеждане на ноу-хау.
♦ Внедряване на нови технологии.
♦ Диверсифициране на производството чрез култивиране на видове от високия ценови сегмент.
♦ Потенциал за добавяне на стойност на продукцията от аквакултури чрез извършване на дейности по първична обработка и маркетинг.
♦ Разширяване на гамата от нишови продукти, предлагани на международния и вътрешния пазар.
♦ Сертифициране на ферми за биологично отглеждане на риба в България.
♦ Сертифициране на национални стандарти за местни продукти за промотиране на местни видове.
♦ Потенциал за устойчиво развитие на язовири до 100 дка., чрез повишаване дела на акваекологичните услуги от аквакултури.
Слаби страни на сектора аквакултури в България
♦ Наличие на голям брой малки и средни язовири до 100 дка., които формират ниски печалби.
♦ Преобладават малки обеми и сезонност в производството.
♦ Доминиращо производство на риба и други водни организми от ниския ценови сектор.
♦ Остаряла материална база и техническо оборудване в голяма част от фермите.
♦ Ниска квалификация и ниско ниво на технически умения и технологични знания на заетите.
♦ Застаряваща работна ръка и трудности в намирането ѝ.
♦ Затруднения при задържане на работната ръка.
♦ Незадоволително състояние на хидро-инженерната структура в микро и малки язовири (напр. язовирни стени, диги, шлюзове, канали, кранове и други), изискващи инвестиции за ремонт.
♦ Липса на достатъчно иновации в сектора.
Заплахи за сектора аквакултури в България
♦ Системно и/или импактно замърсяване на водите.
♦ Глобални климатични промени, водещи до засушаване, което може да доведе до недостиг на количеството и качеството на вода за аквакултурите.
♦ Повишена конкуренция от внос на риба и рибни продукти, предимно от ниския ценови сегмент.
За устойчивото развитие на аквакултурите в Бургаският регион, след обединяване на група заети в сектора рибарство и аквакултури предприятия, БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ си поставя следните задачи, за да завиши качеството на продукцията и технологичното ниво:
♦ Подкрепа на устойчивото развитие на аквакултурите чрез прилагане на добри практики.
♦ Прилагане на система за мониторинг на качеството.
♦ Завишаване на санитарните и хигиенни мерки.
♦ Производство на по-голям асортимент от видове риба с по-висока стойност.
♦ Да се осигури по-голяма продукция за пазара.
♦ Да се осигури по-голямо количество необработен материал за консервната промишленост.
За изпълнение на тези цели БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ организира изпълнението на някои практически стъпки, които включват:
♦ Реструктуриране на производството на аквакултури с цел подобряване качеството на рибата и други морски организми и съответните продукти.
♦ Прилагане на нови технологии, базирани на балансирана храна, съчетани с употребата на естествени хранителни източници.
♦ Реструктуриране на съоръженията за производство с цел увеличаване асортимента на видове с практическо значение, производство на висококачествн материал за зарибяване (малки рибки) и продобряване на аквакултури и естествените популации.
♦ Реструктуриране на производство на аквакултури за увеличаване на разнообразието от видове риба за износ.
Специалистите от БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ смятат, че има добри пазарни перспективи за отглеждането на определени видове риба. Очаква се добра реализация на европейският и американският сом на местния и международния пазар. Щуката и бялата риба ще намерят добра реализация на местния пазар и възможности за износ.
Отглеждането на последните видове изисква реконструиране на някои от водоемите поради изискванията им към условията на средата.
Есетровите видове формират друга част от пазара и продукцията за износ. Особено ценни са руската есетра, сибирската есетра, някои хибриди.
♦ Развитие на стратегически план за приоритетно развитие на развъждането на ценни видове риба, специфични за Бургаския регион.
♦ Развитие на високопродуктивни чисти популации на местни видове риба.
♦ Поддържане на сектора за производство на шаранови култури чрез насърчаване на подобряване на маркетинга.
♦ Поддържане на генетичния фонд от високопродуктивни местни видове за зарибяване.
♦ Развитие на маркетингова стратегия и реклама.
♦ Развитие на производството на морски аквакултури,чрез развитие на ферми за равъждане на генетично чист зарибителен материал от основните морски видове.
♦ Въвеждането на национални квоти за калкан във връзка с ограничените ресурси на ценни видове доведе до засилване на инвестициите в аквакултурите и до създаването на повече ферми за аквакултури, произвеждащи миди, калкан, есетрови и други видове, и до увеличаване на вноса на рибни продукти.
Стратегията за диверсификация на аквакултурните дейности с ценни видове предвижда създаването на:
♦ Наземно-базирани култивационни системи за калкан.
♦ Ферми за черна мида.
♦ Ферми за есетра.
♦ Рециркулационни (затворени) системи за ценни видове.
♦ Рибни ферми за биологично производство на аквакултури.
♦ Експериментално действаща ферма за отглеждане на сладководни скариди.
В Черно море могат да се произвеждат промишлени количества миди, и то с найвисоко качество. Водата в Черно море е чиста – клас А. Нашите миди са по-добри от останалите заради ниската соленост на водата – 10%.
За изпълнението на тази стратегия членовете на БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ се фокусират върху следните дейности:
♦ Продуктивни инвестиции в аквакултурите, включително производство на зарибителен материал.
♦ Модернизация на стопанствата, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, включително закупуване на оборудване за предпазване на стопанствата от диви хищници.
♦ Инвестиции, намаляващи отрицателното въздействие или повишаващи положителното въздействие върху околната среда, както и подобряването на ефективното използване на ресурсите.
♦ Инвестиции в повишаване на качеството или добавената стойност на продуктите от аквакултури.
♦ Насърчаването на затворени системи за аквакултури, в които продуктите от аквакултури се отглеждат в затворени рециркулационни системи, като по този начин се свежда до минимум потреблението на вода.
♦ Инвестиции в повишаването на енергийната ефективност и насърчаването на преминаването на предприятията за аквакултури към възобновяеми източници на енергия.
Разработените мерки са в съответствие със стратегията за устойчиво развитие на сектора по рибарство и аквакултури и други европейски, регионални и местни програми.
Научни изследвания показват, че редовната консумация на риба може да намали риска от развитието на рак и сърдечносъдови заболявания. Също така да повлияят положително за запазване на зрението, отслабващо с възрастта. Повишената консумацията на риба и аквакултури неизменно се свързва с по-добро здраве на човека.
На фона на тези изследвания, консумацията на риба в България е несравнимо по-малко отколкото в останалите държави. Консумацията в България е средно по около 5,2 кг риба на човек, което е нищожно малко в сравнение с показателите за Европа от 21,4 кг на човек, за Азия – 20.7 кг на човек, а в Северна Америка е 24.1 кг на човек.
Вкусът на българските потребители е ориентиран към видове като шаран, дъгова пъстърва, толстолоб, карас и бяла риба, които формират над 80 на сто от консумацията на риба.
Като основна причина за тези данни, анкетираните домакинства посочват високата цена на рибата и аквакултурите.
Човешкият капитал в сектора
Тази област се нуждае от специално внимание, насочено към подобряване на човешкия капитал, нивото на квалификация и регионалното развитие.
БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ смята, че на дневен ред са следните наболели теми:
♦ Средносрочна политика на повишаване квалификацията на работещите в сектора, като качеството на заетостта се нуждае от специално внимание както от страна на държавните институции, така и от браншовите организации в сектора.
♦ Безопасност и подобряване на условията на живот и работа. Условията на работа трябва да бъдат подобрени успоредно с вземане на мерки за изграждане на сектора като модерен и конкурентноспособен (техническо и технологично подобрение, оценка на страндартите за качество и безопасност).
♦ Развитие на професионално обучение, политика на достъп до професията и въвеждане на млади кадри.
♦ Позиции и роля на жените в сектора.
Ролята на жените в сектора е много малка във всички производствени единици освен в консервирането. По-голям брой жени са ангажирани в изследователската дейност и в центровете за обучение. Развитието на аквакултурите, особено в селските региони, ще увеличи ролята на жените и ще отвори нови възможности за тях.
МНОГОГОДИШЕН НАЦИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА АКВАКУЛТУРИТЕ В БЪЛГАРИЯ (2021-2027)