РИБОЛОВ

БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ осъществява стопански риболов в Черно море. Освен това, осигурява риболовен туризъм за жителите и гостите на Южното Черноморие. Бургаският регион притежава голямо рибно богатство, както на соленоводни, така и на сладководни видове.

Водната площ, която има не само национално, но и международно значение е Черно море. Този воден ресурс, който е основа за развитието на риболова, заедно с водоемите и микроязовирите са сериозен потенциал за развитие на стопански дейности от сектор „Рибарство и аквакултури“.

„Бургаски влажни зони“ или „Бургаски езера“ обхваща езерата Бургаско (Вая), Мандренско, Атанасовско и Поморийско, както и защитените местности Пода, Ченгене скеле и Узунгерен около Бургас. В езерата край Бургас е разрешен само любителският риболов и то в определени периоди.

В Държавен архив-Бургас се пази един много ценен документ- дневник на риболовците от 1938- 1943 година. Ако се разлисти, става ясно, че наистина преди години е имало риби, които вече са изчезнали. Според дневника с пожълтели от времето страници обаче, тогава пък не е имало други риби, които сега ловят на воля. Примерно чернокоп и зарган. Най-много слука е имало при черноморската скумрия. Сега черноморската скумрия е изчезнала. Няма я в морето!

В езерото “Вая” пък са хващали кефал, илария, попчета, бяла риба, брияна. Каква риба е била брияната – никой не знае. Сегашните рибари само са чували за нея. Някои риби от морето са навлизали в сладките води. Една от тях е попчето. Друга такава мигрираща риба била писията, която също е отбелязана като улов в стария рибарски дневник.

Между другото, езерото Вая се слави като най-високо продуктивното в Европа езеро, най-богато на хранителни вещества. Самото то храни рибата, така че когато го зарибявали, през годините дори не се налагало да хранят видовете.

Стопанският риболов за рибарите от БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ е морски.

Морският риболов се извършва в Черно море, където се влива значителен приток сладководна вода от няколко големи реки  (Дунав, Днепър и Дон), а към водосборния му басейн принадлежи над една трета от сушата на Европа.

Значителният приток речни води, заедно с ограниченото движение през пролива Босфора, създават условията за особената стратификация на водите на Черно море, както и за постоянна липса на кислород на дълбочина под приблизително 150 м. При отсъствието на кислород в над 80 % от водите му и наличието на високо съдържание на сероводород, Черно море съдържа най-големия обем вода без живи организми на Земята. Морският живот е концентриран в горния, наситен с кислород слой, като континенталният шелф, разположен над границата от безкислородни води, е дом на изобилни дънни представители на флората и фауната.

Бургаският регион е част от широкия северозападен шелф, който е най-важният район по отношение на възпроизводството и храненето за видовете риба, живеещи в Черно море.

В Черно море са известни около 130 вида риба; От стопанско значение за риболова са само десетина: калкан, трицона, сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби (морски кефал, илария и платерина), меджид, атерина, акула, паламуд, а видове като зарган, писия, морска лисица, морски език, лефер и лаврак се явяват второстепенни.

Основната част от улова в Черно море попада в три групи: пелагични, дънни и анадромни риби.

Пелагични риби

Пелагичните риби, по-специално малките и хранещи се с планктон видове, са най-често срещаните видове риба в Черно море. Основните целеви видове на рибарството е европейската хамсия (Engraulis encrasicolus), която от 1970 г. насам винаги представлява повече от половината от общия обем разтоварва#ния (до 75 % през 1995 г.). Европейската копърка (Sprattus sprattus), черноморският сафрид (Trachurus mediterraneus), паламудът (Sarda sarda) и леферът (Pomatomus saltatrix) са най-важните пелагични риби по отношение на риболовната стойност.

Дънни риби

Най-важните видове дънни риби са калканът (Psetta maxima), меджидът (Merlangius merlangus), черноморската бодлива акула (Squalus acanthias), раираният и червеният барбун (Mullus barbatus, M. surmuletus) и четири вида от семейство Mugilidae (Mugil cephalus, Chelon auratus, Chelon salien и Liza haematocheiilus). Общият среден улов на тези видове дънни риби ясно

намалява след 2000 г.

Анадромни видове

Сред анадромните видове в Черно море са карагьозът (Alosa sp.) и видовете есетрови риби (Acipenseridae). Що се отнася до обема на улова, анадромните риби заемат последно място, но тяхната висока потребителска и икономическа стойност определя специалната им роля в структурата на морските ресурси. Запасите от анадромни риби се състоят основно от дунавските популации. През 2016 г. се въвежда пълна забрана за улов на есетрови риби в срок от 5 години считано до 2021 г.

Пясъчна мида

Пясъчната мида (Chamelea gallina, Ruditapes sp.), черната морска мида (Mytilus galloprovincialis) и морският охлюв (Rapana venosa) са с най-висока търговска стойност сред мекотелите.

Днес Черно море е близо до т. нар. „червена линия“, зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо влияние оказва промишленият риболов, тъй като директно унищожава значителна част от популациите на определени видове. Свръхуловът и климатичните фактори  влияят отрицателно върху физическата структура на средата. Те са в основата на големите промени в режимите на Черно море.

Конкретно по българското Черноморие, за съжаление, екосистемите са бледа сянка на това, което са били преди 40-50 години. В периода между 70-те и 80-те години поради интензивното земеделие, свръхулов и индустрия е регистриран упадък на екосистемите в Черноморския басейн и загуба на видове. Въпреки това, към момента има зони по крайбрежието, които имат висока представителност на видове риби, бозайници, дънни екосистеми и т.н. Това са акваториите на юг от Бургаския залив, както и северно от Варна – около Калиакра, Камен бряг, Тюленово.

БРК взема активно участие в мерките за опазване на биоразнообразието в Черно море. Сред ключовите цели в дейността на БРК са:

♦ Диверсифициране доходите на рибарите чрез развиването на допълващи дейности, включително инвестиции във инфраструктурата на корабите и лодките, риболовен туризъм, екологични услуги, свързани с рибарството и образователни дейности в областта на рибарството.

♦ Инвестиране в по-модерно оборудване, което да намали съпътстващия улов.

♦ Въвеждане на програми и мерки за събиране на отпадъци в морето от рибарите.

♦ Инвестиции в образование, провеждане на информационни кампании за устойчив риболов.

♦ Устойчиво управление, възстановяване и мониторинг на морските защитени територии.

БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ е в първите редици на рибарите, борещи се с незаконния, недокладван и нерегулиран риболов, който намалява рибните запаси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, поставя добросъвестните рибари в неравностойно положение и отслабва крайбрежната общност.

БРК се бори за засилване ролята на рибарската общност в отстраняване на пропуските в законовата уредба, благодарение на които бракониерите извличат печалба от дейността си.

Създаване на адекватни условия за развитие на устойчива рибарска дейност

За приспособяване на рибарската дейност за изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси с цел създаване на адекватни условия за развитие на устойчива рибарска дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на водните ресурси и опазване на околната среда БУРГАСКА РИБАРСКА КООПЕРАЦИЯ  си поставя следните задачи:

♦ Модернизация на рибарския флот

♦ Рибарски методи и приспособления, щадящи околната среда

♦ Маломащабен риболов

♦ Социо-икономически мерки и професионално обучение

Ще бъде осигурена финасова подкрепа за членовете за закупуване на оборудване, необходимо за намаляване влиянието на рибарската дейност върху местообитанията и морското дъно и видовете, които не са от интерес за търговския риболов както и инвестиране в приспособления с по-висока селективност.

Също така ще се подпомогне осигуряването с модерно оборудване за плавателните съдове, безопасност на навигацията и подобряване условията на работа както и инвестиране в средства за подобряване качеството на продукцията.

Ще бъде обърнато внимание и на маломащабния риболов. Рибарите могат да имат потенциални ползи от финансирането и по-големия брой инвестиции за бордово оборудване и приспособления с по-висока селективност.

Може да се осигури финансова помощ за рибари и собственици на плавателни съдове за подобряване управлението и контрола на условията за достъп, подпомагане организацията на производството, преработката и маркетинга.

Също така ще бъдат предприети социо-икономически мерки за подобряване положението на рибарите, засегнати от новите насоки на развитие в рибарската дейност, като тези мерки ще включват предложения за нови работни места, обучение (особено за младите кадри) и програми за допълнитено обучение.